Какво е трафик на хора

Трафикът на хора (на английски език trafficking in human beings) е международно определен през 2000 г. от един от трите допълнителните протокола към Конвенцията на ООН, а именно Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Protocollo addizionale sulla Tratta.

Член 3 от Протокола определя трафика, както следва:

“(a) трафик на хора “означава набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, чрез използването или заплахата за използване на сила или други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с уязвимо положение, даване или получаване на пари или облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, с цел експлоатация. Експлоатацията включва като минимум, експлоатацията на проституция или други форми на сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, робство или дейности, сходни с робството, заробване или отнемане на телесни органи;
(b) Съгласието на жертвата на трафик на хора за експлоатация, посочени в точка (а), е без значение, когато е използвано някое от средствата, посочени в точка (а);

(c) набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на деца за целите на експлоатацията следва да се счита за “трафик на хора”, дори и ако това не включва нито едно от средствата, посочени в параграф (а ) от настоящия член;
(d) “дете” означава всяко лице под осемнадесетгодишна възраст. “

Централните елементи на определението са действията, извършени от организаторите, средствата които те използват и крайните цели на тяхното поведение. Това са съответно:

• набиране на персонал (например чрез предлагане на работа в чужбина или в рамките на страната), или превоз или прехвърляне (между различни държави или в рамките на една и съща страна) или укриването и приемането на трафикирани лица;
• използването на средства, за постигане на горепосочените актове, като заплаха или използване на сила, други форми на принуда, отвличане, измама, заблуда, злоупотреба с власт или с положение на уязвимост;;
• за целите на експлоатацията му в различни области (сексуалната експлоатация, труд, робство, принудителен просия, събиране на органи).

Трафикът на хора не трябва да се бърка с нелегалния трафик на мигранти (на английски smuggling of migrants), или с престъплението, което представлява нелегално придвижване на един човек или повече хора от една държава в друга, със съгласието на жертвата на трафик и без цел на експлоатация. Основната разлика между двете понятия е, че докато в smuggling  мигрантът има активна роля в контакта с организацията и следователно е налице споразумение между страните, в случаите на трафик се използват насилствени, принудителна или най- малко измамни средства. Освен това, при контрабанда, връзката между мигранта и контрабандиста свършва, когато се достигне местоназначението, докато при трафика на хора достигането на дестинацията съвпада с началото на експлоатацията. В действителност, двете явления често се припокриват – може да се случи така, че човек да стане жертва на трафик на по-късен етап от пътуването, което е бил решил да предприеме доброволно, заради дълга, който му се събира или поради измама от страна на трафиканта.