В Италия, според Министерството на вътрешните работи, трафикът на хора е третият най-голям източник на приходи за организираната престъпност след трафика на оръжия и наркотици.
Италианското законодателство за борба с трафика на хора, по същество се основава на Закон номер 228 от 11 Август, 2003, озаглавен “Мерки срещу трафика на хора” и член 18 от Законодателния декрет 286 от 1998 г. (Закон за имиграцията).
Социалната подкрепа е съставена от два основни момента: първият се състои от прием и период на размисъл, а вторият е самата социална закрила, кояато има за цел социалната и трудова интеграция на лицето на територията на страната или, когато това е възможно, в родната страна. Първият от тези два момента се регламентира от чл. 13 от Закон 228/2003, който предвижда създаването на специална програма за помощ за жертвите на трафик и експлоатация, гарантирайки подходящи условия, като подслон, храна, медицинска и психологическа помощ през преходния период. Истинската закрила на жертвите се състои в предоставянето на специално разрешително за пребиваване, по чл. 18 от Закон 286/1998, който е усъвършенстван модел в тази област, тъй като не е обвързан със сътрудничеството на жертвите в наказателното производство срещу трафикантите или експлоататорите.
Като цяло, италианската система спазва и насърчава международно признатите ръководни принципи, сред които на първо място е Принципа за автономия на жертвата, която чрез индивидуална програма за подпомагане и развитие е подтикната към самостоятелност; Принципа на интеграция, засяга както хора с различен произход и цели, така и самите политики; и накрая Принципа на субсидиарност, според който териториалното измерение е отправна точка, върху която да се структурира намесата в помощ на жертвите;